Национален парк “Витоша” е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става “народен” (1936г) и “природен” (2000г). По настоящем природен парк “Витоша” заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на “ЮНЕСКО”- “Човекът и биосферата”. ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е “Алеко”, намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център “Алеко”. Много бързо след нея се появяват хижите “Селимица”, “Кумата”, Фонфон”, “Тинтява”, “Еделвайс”, “Момина скала” и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови (“Княжево- вр. Копитото” не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
Растителност и животински свят
За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в “мадани” (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.
Днес картината е друга… Не случайно Витоша е наричана “белият дроб на София”. На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500- 1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други… 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова “цивилизована” животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.
- “С. Бистрица- вод. Самоковището- Голямата грамада- Меча поляна- х. Алеко” – 4, 00 часа
- “С. Бояна- Боянски водопад- х. Момина скала- Златните мостове” – 3,00 часа
- “М. Бай Кръстьо- засл. Кикиш- х. Момина скала- Златните мостове- с. Владая” – 3,30 часа
- “М. Бай Кръстьо- вр. Комините- Платото” – 1,20 часа (маршрутът е лавиноопасен през зимата и ранна пролет!)
- “Златните мостове- х. Кумата- м. Конярника- Черни връх” – 3,20 часа
- “Златните мостове- х. Еделвайс- х. Острица- х. Селимица- с. Кладница” – 3,40 часа
- “С. Кладница- х. Селимица- Даин кладенец- Меча чешма- с. Чуйпетлово” – 4, 00 часа
- “С. Кладница- р. Матница- вр. Шарев рид- изв. Живата вода- с. Боснек” – 5,00 часа
- “Черни връх- Черното плато- вр. Сива Грамада- с. Ярлово” – 4,30 часа
Природата на Витоша: от миналото до днес
В миналото, промишлените нужди са довели до масова сеч на горите по южните склонове на Витоша. Любопитен факт е, че част от тези гори са оцелели благодарение на метода за добив на желязо. За да се получи качествено витошко желязо, добивано в специални пещи, е бил изгарян дървен материал. За пълното овъгляване са се ползвали само клони с определена дебелина, а по-тънките и по-дебели стволове са били изоставяни. От тях са поникнали нови фиданки, които са спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част, горите са били унищожавани и от безразборната паша на добитък.
Днес обаче, картината е съвсем различна. Витоша е известна като “белият дроб на София” заради богатата си растителност. На територията на планината се срещат над 1800 вида висши растения, което представлява половината от цялата флора на България. Над 150 вида дървета и храсти покриват повече от 50% от площта. До 1500–1700 метра надморска височина се простират широколистни гори, а над тях до 1900 метра – иглолистни. По-високо, в субалпийския пояс, преобладават хвойната, боровинките и алпийските треви.
През пролетта и лятото поляните се превръщат в пъстър килим от цветя като:
- камбанки 🔔
- иглики 💐
- минзухари 💜
- омайничета ✨
- теменужки 🌷
- лютичета 🌼 и много други.
Сред растенията има 52 вида, включени в Червената книга на България. Някои от тях са:
- снежно кокиче
- жълта и петниста тинтява
- наваличе
- планински божур (известен още като витошко лале)
- жълт планински крем
- петров кръст
- кръглолистна росянка
- златиста кандилка
Животински свят
Въпреки близостта си до столицата, Витоша може да се похвали с изключително богато биоразнообразие. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. В горите и по южните склонове обитават 50 вида бозайници, сред които:
- сърни
- благородни елени
- елени лопатари
- лисици
- диви свине
- ограничен брой мечки 🐻
Витоша, част от Планско-Завалската верига, е единствената куполна планина от вулканичен произход в България. Тя е разположена между няколко котловини:
- Софийската (550 м н.в.) на север
- Пернишката (750 м н.в.) на югозапад
- Самоковската (1000 м н.в.) на изток.
На изток плавно прелива в планина Плана, а на запад Владайският проход я отделя от планина Люлин. На юг, седловините Бука Преслап и Добри дол я отделят от Верила. Площта ѝ е 311.28 кв. км, а средната ѝ надморска височина е 1382 м, което я нарежда на второ място в страната след Рила (1545 м).
Геоложки особености
Витоша е формирана в резултат на интензивни тектонични процеси на дъното на някогашното сенонско море. Ядрото на планината е изградено от плутон, обграден в долната си част от венец от по-стари андезитни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като между тях ерозионните сили са формирали три основни заравнености (денудационни повърхнини):
- Първа (най-стара): на 2000–2050 м н.в.
- Втора: на 1500–1600 м н.в.
- Трета (най-млада): на 1100–1200 м н.в.
Тези плата са известни със силните ветрове, които често духат по тях. С годишна средна скорост на вятъра от 10.2 м/сек, Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след връх Мургаш. Преобладаващите ветрове са от северозапад и югозапад.
Природни феномени и забележителности
Каменните реки Отдавна се водят спорове дали на Витоша е имало заледяване. Каменните реки, представляващи хиляди овални каменни блокове, струпани по речните долини, са в центъра на тези дискусии. Днес преобладава научното мнение, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряване на сиенитните скали.
Алпинизъм Витоша предлага и интересни обекти за алпинизъм. Познати на софийските алпинисти са двуглавият връх Комините и скалите над Боянския водопад. Първенството обаче се държи от източната стена на връх Голям Резен, която е висока до 250 м.
Боснешки карстов район В югозападните склонове на планината се намира Боснешкият карстов район. Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на река Струма. Сред по-известните са Чучулян, Чичовци, Академик и пещера Пепелянката. Безспорният фаворит е Духлата – най-дългата пещера в България с обща дължина на галериите 18 км. Тя е разположена на седем етажа и е пронизана от шест подземни реки. Богатството ѝ от сталактити, сталагмити и други причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра я прави уникална.
Карстови извори В района има няколко карстови извора. Най-голям е Врелото, а най-известен – Живата вода. Името му не е случайно: под земята изворът е свързан с малка кухина, която се пълни и оттича, придавайки на водната струя пулсиращ ефект. За този феномен е писал още турският пътешественик Евлия Челеби през XVII век.
