Заедно с тигровата и голямата бяла акула, бичата акула е сред най-опасните от семейството на акулите. Характерно за нея е изключително агресивното и непредсказуемо поведение, което учените отдават на високите нива на тестостерон в тялото ѝ. Любопитен факт е, че при средностатистически мъж* на 30-годишна възраст нормалните нива на тестостерон са от 72 до 235 нанограма на децилитър, докато при бичата акула тестостеронът е близо 800 единици на децилитър! Името си получава от формата на муцуната – плоска и широка, както и от набитото и мускулесто тяло.
средностатистически мъж* – 180 сантиметра / 80 килограма
Средната продължителност на живота на тази акула е около 16 години. Силата на захапката ѝ е 567 килограма на квадратен сантиметър и е с формата на полумесец. Характерното при този вид акули е, че женските екземпляри са по-едри от мъжките – женските достигат до около 130 килограма и дължина 2.4 метра, а мъжките 95 килограма и 2.3 метра. Разбира се не липсват и изключения – най-голямата бича акула улавяна някога, е с внушителните 4 метра дължина и 575 килограма тегло.
Това, което отличава тази акула от много други е начинът, по който напада жертвата си – удря я с глава преди да я нападне. Както вече споменахме бичата, тигровата и голямата бяла акула са трите най-опасни вида за човека. Нещо повече, според ISAF* бичата акула е причинила смъртта на най-малко 69 души, но предвид факта, че голяма част от нападенията се случват в страни от Третия свят, експертите не изключват възможност действителният брой на жертвите да е много по-голям, поради нерегистрирани случаи на нападения.
ISAF* – организация, която събира информация за нападенията от акули от всички краища на света. Започва да работи през 1958 година и до този момент има повече от 6000 регистрирани случая.
Това, което прави особено опасна бичата акула е фактът, че тя може да живее както в солена, така и в сладка вода. Поради тази причина тя без проблем навлиза в реки, където много хора са намерили смъртта си. Тя рядко може да бъде срещната на по-голяма дълбочина от 30 метра, но са документирани няколко случая на бича акула на приблизително 150 метра дълбочина.
Характерно за тях е, че в повечето случаи ловуват сами и са изключително агресивни към всеки дръзнал да навлезе в територията им. В менюто им попадат риба, ракообразни, костенурки, птици, делфини, както и други по-дребни акули.
Размножителният период при бичата акула е през пролетта и лятото. Обикновено се раждат между 4 – 10 малки, а самата бременност трае 12 месеца. Малките бичи акули обитават устията на реки и крайбрежните лагуни, като полова зрялост достигат след около 8 години.
По официални данни популацията на бича акула сериозно е намаляла през последните десетилетия. Според експертите това е така, защото обитава крайбрежия и реки, където има хора, плува в сравнително плитки води, където лесно може да бъде уловена, а малките си отглежда на места, където отново има много хора – устия на реки и крайбрежни лагуни. Ловува се най-вече заради перките, мазнината и месото. Фактът, че видът ѝ не е определен като застрашен, допълнително ‘спомага’ за драстичното намаляване на популацията ѝ през годините.
