Пловдив днес!
Градът се намира на двата бряга на река Марица, в централната част на тракийската низина. Теренът е равнинен, като в града има шест хълма (тепета). До началото на ХІХ век те са били седем, но Марково тепе е било разрушено за чакъл. Имената на останалите (така, както са най-популярни в самия Пловдив) са: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе (тези трите образуват трихълмието в централната част на Пловдив, върху което е бил първоначално построен и самият град в древността), Сахат тепе, Джендем тепе и Бунарджика. През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение — пътят София—Одрин — Истанбул, София — Стара Загора — Бургас, основна порта е към Родопите. Има 3 железопътни гари и една ЖП спирка и 3 автогари.
Няма как да не отбележим, че град Пловдив е с история от над 6000 години, което го прави един от най-ранните европейски градове. Първоначално известен като Евмолпия, през 432 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го прави своя столица и го преименува на Филипополис (Филипопол). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на „Филипополис“). Градът по-късно попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван — Тримонциум (Град на три хълма) и служи за столица на провинция Тракия. Днес са запазени много римски руини.
Славяните превземат града през 6 век и го наричат Пълдин, така се нарича докато не е превзет отново през 815 г. По време на турското владичество се е наричал Филибе. Днешното име Пловдив за пръв път се появява през 15 век.
От 1879 до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия. Според статистика от началото на 1885 г. населението на града е около 33 500 души, от които 45% българи, 25% гърци, 21% турци, 6% евреи, 3% арменци.
През 18-19 в., със започване на новия разцвет на Пловдив склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой кипи и интензивен духовен живот.
На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време. Ето защо, на 22 май 1956 г. районът на Трихълмието (Тримонциума) в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като “Старинен Пловдив”, известен повече като «Старият Пловдив».
Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява Античният амфитеатър, издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ринга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. Вероятно театронът е побирал от пет до седем хиляди зрители. Сцената е била богато декорирана с фризове, корнизи, надписи, статуи.
В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век.
Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.
В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти. В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.
По етническо разнообразие Пловдив е на първо място в страната. Естествено преобладава българския етнос, но се срещат всички основни етноси на Балканите — арменци, евреи, турци, роми, гърци и др. Ромите живеят концентрирано в три махали, като голяма част от тях се самоопределят като турци. Останалите етноси живеят разпръснато в града.
Вижте как изглежда Пловдив днес:
