Кремирането в терминологичен аспект означава изгаряне на плътта на починалите. Много са били причините за възникване на този метод на сбогуване с мъртвите. Едни са свързани със справяне със стараха от неподвижното мъртво тяло, други с възможността да запазите останките на близките хора до себе си и да ги пренасяте на желани места. Разбира се , не са малко и вярванията, че с изгарянето на тялото душата му се освобождава и пречиства. С навлизането на християнството обаче тази кремация се отхвърля и традиционното полагане на телата в ковчег в пръста набира скорост. Процесът не трае толкова дълго, защото кремирането започва отново да се появява в средата на осемнадесети век. На практика дори величия в медицината определят като твърде нехигиенично погребването на хора в земята. Тогава на кремацията започва да се гледа с друго око и не само атеисти, учени и по-свободомислещи хора застават зад това да наложат кремирането като акт, който е вид погребение и освен това е особено щадящо околната среда.
Кремацията е процес, който обаче не изгаря напълно човешкото тяло. Човешките кости съдържат негорими неорганични материи, които в специализирани кремакториуми се смилат до гранулирано съдържание. Урните , в които се поставят човешките останки под формата на прах не се затварят трайно. Това е причина не малко транспортни фирми да отказват да превозват кремирани хора поради риск от смесване на прах от различни източници с тези на кремираното тяло. Всъщност напоследък и у нас кремирането е доста предпочитано и то най вече от финансова гледна точка. За да погребете близък в гроб се изисква да се заплати самото място, което не е евтино. Кремирането се оказва по-изгодния вариант и дори урната може да бъде положена в специално предназначено в гробищния парк място за поставяне на урни или пък в гроб на близък или роднина. В известна степен християнските норми се разчупиха по отношение на кремирането. Въпреки това все още има хора, които смята кремацията за езически ритуал,който е несъвместим с християнството.
Именно вярата във Възкресението е това, което реално ревностно пази телата на починалите християни като ги полага в земята. Огънят се счита за твърде зловещо и именно затова вратите на ада са изпълнени с огнена бездна, която поглъща нечистите души и тези, които през жизнения си път не са живели в смирение. Ето поради тази причина умишленото унищожаване на тялото чрез изгаряне не се приемаше до преди няколко години от християнството и църквата. Съвременното ни общество обаче няма как да позволи толкова много тела да бъдат положени в земята, това в един момент може да доведе и до екологична катастрофа. Така, че кремирането е един хигиеничен и модерен начин човешките останки да бъдат поставени в урна, която можете да поставите в дома си, в гробищния парк или да разпръснете праха на починалия на любимо за него място.
