Преди време ни се наложи да събаряме стара постройка, ако въобще може да се опише и като постройка, защото с времето беше останала някаква много жалка част от нея. Не знам каква функция точно е изпълнявала, когато още се е ползвала, защото ние купихме мястото с нея. Със сигурност не е била жилищна, защото е твърде малка.
Почвам с това предисловие, защото искам да стане ясно какво точно се нае да събаря моят съпруг. Моят съпруг, от своя страна, не е някакъв майстор в областта на строежите, нито в събарянето им. Всъщност това щеше да е първото нещо, което нарочно ще бута и, което е някаква постройка. Иначе е събарял например саморъчно направената от него преградна стена от декоративни тухли, нещо като кокошарник, което също беше сътворил той, както и едно криво нещо, което той само наричаше пещ. Естествено последното също беше правено от него. Всичките тези неща, без „пещта”, той ги събори без да иска. Пещта я бутна по мое настояване, защото тя според мен щеше и сама да си падне, защото беше малко по-крива от наклонената кула в Пиза. Ама наклонената кула явно са изчислили специалисти как да не пада, докато за кривата пещ съвсем не бях сигурна. Освен това, поради кривината, дефакто в нея можеха да се изпекат няколко картофа само, което не е много практично предвид иначе големите и външни размери.
Та това негово изобретение той го бутна, докато все още не беше съвсем засъхнало, така че не беше особено трудно. Явно му хареса това упражнение и след него веднага реши, че ще бута и тази стара постройка. Аз по принцип подкрепям ентусиазма, но в случая ми се видя доста невъзможна битката на голия ентусиазъм с постройката. Все пак направих няколко снимки за семейните албуми на мъжа ми с голям чук и с къртач как се бори с порутената постройка.
Като цяло резултатът беше, че изкърти няколко тухли, но останалото си стоеше. Дойдоха на помощ и комшии, но отново се напредваше с по няколко тухли и много прах. С тая скорост щяха да са му нужни поне 2 години, 2 бурета с концентрат и производството на няколко плантации кафе, за да се справи с вече доста нащърбената постройчица. Аз повече се притеснявах всъщност от това кой и как ще изчисти боклука след „голямото къртене”. И най-вече кога.
След едноседмични опити обаче и мъжът ми разбра, че тая дейност няма да свърши скоро и най-вероятно няма да свърши и добре. Извикахме фирма кърти, чисти, извозва, като се постарахме да обясним детайлно какво точно ще се бута. Според мъжът ми беше много стабилна и здрава постройка, според мен порутена съборетина, но така или иначе от копманията СуперКъртачи дойдоха на оглед. Самият оглед не ни струваше нищо, не ни ангажираше с нищо, а трябваше хората просто да се ориентират в работата и да ни дадат цена.
Тук също мъжът ми не помогна много в преговорите за цената, защото надълго обясни как той с цяла дружина се е опитал да бутне постройката, но не се е получило. Въпреки това стигнахме до доста приемлива цена, като за два дни от съборетината нямаше и следа. Хората дойдоха с техника и машини, събраха си много чинно и бързо отпадъците и дори изметоха след себе си. Аз за първи път просто си пих кафето. Трудно убедих мъжа си да не се меси само, но поне акъл той даваше на хората от фирмата, така че взе някакво участие. Та за поколенията моят съпруг е бутнал грозната постройка, което е доказано с няколко снимки. Но истината не е съвсем тази…
